Няма човешко съществуване без комуникация.
Чрез нея човек осъществява връзките си с другите и света.
Комуникацията съществува между индивиди, поколения, между културни общности.
Погледнато аналитично комуникацията е механизмът, чрез който се разгръща културата като общо усилие на един или друг социален обект.
Тя е по-широко разбираният процес на общуване между хората, включващ всички вербални и невербални средства.
Понятията „масова култура” и „масова комуникация” се покриват в един смисъл.
Масовата култура се разпространява чрез масовите комуникации, т.е чрез средствата за масова информация.
Ние, щом сме действащи същества, следователно комуникираме.
Всички явления на културата се раждат там, където хората общуват.
Вярно е, че всеки от нас живее в свой собствен свят, изразен във вътрешното ни Аз.
Всяко човешко създание е обособено отделно от другите.
Комуникацията като контакт помежду ни се явява моста на тия различни светове, и за да достигне някой от нас до света на другия, трябва по-голяма прозрачност.
Ние хората сме доближени до айсберга – една трета от нас е видима, а две трети са невидима, скрита част.
И всеки има право на избор – колко от същността си да разкрие при комуникацията с другите, като задава или отговаря на въпроси, споделя.
Факт е, че способността в комуникацията с другите хора за постигане на обща социална дейност непрекъснато намалява.
Във „Философията на комуникацията” връзката между субект и обект е наречена субективност.
Субективността може да бъде:
- междуличностна – когато е между човек и човек,
- масова – представяне на съобщения, насочени към голяма аудитория
Качеството „масовост” е скрито в същността на комуникацията, която като такава не може да е лична, а е процес, насочен още с раждането си към другиго.
Средствата на масовата комуникация усилват обществения престиж на съобщенията, осъществявани чрез тях.
Рекламата е изкуство за масово комуникационно въздействие..
Семантиката на всяко рекламно послание се гради около определено поле на ценности.
Специалистите по връзки с обществеността говорят за типология на рекламното каре със заобикалящата среда.
Крие ли опасности съвременната информационна лавина, само информира ли, или създава причини за страх и тревожност сред масовата аудитория. Това означава, че има нарушаване на психологическия комфорт на аудиторията от съдържанието на предаваните по различни канали информационни съобщения.
Например
Реален ли е контролът на храните или казано по-друг начин реално ли е качеството на храните?
